Птицата отговоря, че щяла да вдигне лапи към небето и да благодари на бога за хубавия улов. Лисицата решава това да направи и докато реди благодарствената молитва, гъската се измъква и излита надалеч.
Но Сивушка не изправи главата си. Думите на господаря ѝ сякаш не бяха утешителни за нейното болно сърце.
Авторът е написал втори вариант на тази басня, в който историята продължава – втора врана разбрала за случката и решава да вземе камък вместо сирене.
От ливадите край нея се обади ясен мъжки глас и потъна в тишината:
— Да съм като него, сега бих си отишъл, вярвайте бога — рече подигравателно Благолажът.
Неуморно те жънат там и трупат златни снопи. Пот се сипе от челата, душата без сила остава, няма почивка. Узрялото жито не чака.
Но тия непристъпни скали със своята дивота и надменност хвърляли някакъв упрек и присмех в смелите сърца на младежите, за които нямало не пребродена усоя, непостижими височини.
В някое райско кътче, има доста такива места. Ще ти подейства отпускащо, сигурен съм, поискай терапията да е на лъжичка, стига с тези ножове. "ЖОКЕЙЧЕТО"
- Това са Самодивските скали - каза след дълго мълчание старият Чумак. - Непристъпни, високи, опасни и пълни със змии скали. Откак свят светува, там не е стъпил човешки крак и надали ще стъпи нявга.
Бялото мъниче, свито на кълбо, спокойно бе заспало край догорелия огън, над който едва-едва избухваха и гаснеха немощни пламъчета.
Освен на разкази, Елин Пелин е автор на повестите „Гераците” и „Земя”, на цикъла „Под манастирската лоза”, на стихотворения в проза „Черни рози”, на книгата с хуморески „Пижо и Пендо”.
Елин Пелин е художник с широк интерес към света; наред с нерадостните страни на живота той описва и красотата в противоречивата пъстрота на действителността, поезията в ??????? селския живот. С особена пластичност се отличават лиричните му пейзажи, в които хубостта на природата е свързана с труда и чувствата на хората.
Уморените добичета се спряха. Боне отиде пред тях и ги замилва по челата.
Едно продължително и тежко сумтене неволно издадоха гърдите. Лазо удари с юмрук земята и изпъшка:
Comments on “Да не разказваме на Пекин повече мистерия”